Таня Лалева
Таня Лалева е завършила българска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и e доктор на филологическите науки в областта на историческата граматика на българския език с докторска теза „Севастияновият сборник в среднобългарската ръкописна традиция“. От 1981 г. е асистент по старобългарски език и историческа граматика във Филологическия факултет на Софийския университет. От 1991 до 1995 г. е лектор по български език в Мадридския университет „Комплутенсе“, впоследствие става редовен преподавател в този университет, от 2003 г. постоянен, а от 2007 г. хабилитиран професор в Катедра „Романска филология, славянска филология и обща лингвистика“. От 2005 до 2009 г. е член на ръководството на катедрата като научен секретар. От 2005 до 2010 г. е директор на единствената до момента в Испания докторска програма по славистика, наречена „Славянска фолология и индоевропейско езикознание”.
Основните ѝ научни интереси са в областта на старобългарския език и историята на българския език. Работите ѝ по съвременен български език са в сравнителен план с испански. Има 12 издадени книги, от които една част – в България, и друга – в Испания, многобройни статии и глави от книги (общо над 50 публикации).
