Милена Кирова

Милена Кирова е професор, преподавател по българска литература и библеистика в СУ „Св. Климент Охридски“, литературен критик, председател на БАУЖ (Българска асоциация на университетските жени). През 90-те години чете лекции по теория и история на психоаналитичната критика. Специализирала е теория на психоанализата в Англия и Швейцария. В продължение на две години чете лекции по история на българската литература в Университета на Калифорния, Лос Анжелис. През последното десетилетие се занимава активно с библейска критика; гост-професор в университетите на Хелзинки, Кент, Белград, Варшава, Люблин, Централноевропейския университет в Будапеща, Монаш в Мелбърн. В момента освен лекции по история на българската литература за бакалаври води и дисциплината Антропология на библейския свят в няколко магистърски програми, както и Писане на рецензия за книга в програмата Преводач-редактори. Автор е на няколко десетки научни статии и на стотици рецензии в периодиката, главно като наблюдател за нови книги на в. „Култура“ от 1996 г. насам. Публикувала е десет книги, сред които са: „Българската поема от Освобождението до Първата световна война“ (1988), „Сънят на Медуза. Към психоанализа на българската литература“ (1995, 1997), „Изпитание на символите“ (1997), „Йордан Йовков. Митове и митология“ (2001), „Критика на прелома. Нови явления и посоки в българската литература от края на ХХ в.“ (2002), „Проблематичният реализъм“ (2002), „Библейската жена. Механизми на конструиране, политики на изобразяване в Стария Завет“ (2005), „Давид, Великия. История и мъжественост в Еврейската Библия. Книга 1“ (2011). Съставител или съсъставител е на редица сборници, някои от които са: „Психоанализа и литература“ (1995), „Съвременни прочити на класиката. Нови изследвания върху българската литература“ (1998), „Българската литература – фигури на четенето“ (2000), „Теория през границите. Въведение в изследванията на рода“ (2001), „Род и ред в българската култура“ (2005), „Неслученият канон. Български писателки от Освобождението до Втората световна война” (2009) и на сборника „Идентичности в преход“ (2010), получил Голямата награда за хуманитаристика „Хр. Г. Данов“ за 2011 г., Милена Кирова е носител на най-престижните български награди за критика и литературна история.