Розалия Ликова
Розалия Ликова (1922–2010) е професор с голям принос за българското литературознание, дългогодишен преподавател в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Чела е лекции в Московския университет, в Минск, Атина и Брюксел; участвала е с доклади в многобройни научни симпозиуми (в Атина, Брюксел, Стокхолм, Загреб и много други). Ръководила е научни кръжоци по съвременна българска литература. Автор е на повече от 20 книги, на стотици студии и статии, публикувани на страниците на всички български литературни издания, съставител е на редица сборници и антологии. Участвала е активно като журналист във в. „Век 21“, „Демокрация“, „Анти“ и други демократични издания.
Автор е на книгите: „За някои особености на българската поезия. 1923–1944“ (1962), „Българската белетристика между двете войни“ (1965), „Съвременни автори и проблеми” (1968), „Писатели и време“ (1968), „Естетически прелом в поезията на двадесетте години“ (1978), „Разказвачът в съвременната българска белетристика“ (1978), „Поети на двадесетте години“ (1979), „Литература и художествени търсения“ (1982), „Проблеми на европейския символизъм“ (1984), „Проблеми на българския символизъм” (1985), „Портрети на български символисти“ (1987), „Художествени насоки на българския символизъм” (1988), „Поети на 40-те години“ (1994), „Поезия на седемдесетте и осемдесетте години“ (1994), „Валери Петров“ (1994), „Литературен живот между двете войни“ (Т. 1, 1995; Т. 2, 1996), „Поезия на 50-те и 60-те години“ (1998), „Литературни търсения през 90-те години. Проблеми на постмодернизма“ (2001), „Разпръснати спомени“ (2004).
