joomla 1.6

You are here: Нови заглавия

Издателска къща Полис

Вашата количка:

Количката Ви е празна.

Странните навици на великите писатели - втора част


 


Уилям Фокнър
Уискито е неизменна част от писането на Фокнър. Всичко започва, когато се запознава с Шерууд Андерсън в Ню Орлиънс, където Фокнър работи за контрабандист на алкохол. През 1957 г. писателят разказва за приятелството им: „Срещахме се вечер, отивахме в някой бар и пиехме до един, два през нощта - аз слушах, той говореше. На сутринта той се усамотяваше с работата си. И така всеки път - пиехме задно вечер, а сутрин той работеше. Тогава си помислих, че ако това представлява животът на един писател, това е животът за мен."

Т.С. Елиът
habit3_480

Линдъл Гордън пише в „T.S. Eliot: A Modern Life", че в началото на 20-те години на миналия век едно от убежищата на автора е било над  „Chatto & Windus", издателска къща на улица „St Martin's Lane" в Лондон. Всички там са го знаели само като „капитан Елиът". В едно от другите си малки скривалища на „Charing Cross Road" писателят бил просто „Капитана". Посетителите му го откривали горе с лице, „оцветено със зелена пудра, изглеждащ като мъртвец." Явно ексцентричностите канализират гениалността му.

Фланъри О'Конър
habit4_480

В „In The Habit of Being" О'Конър обяснява: „Пиша само по два часа на ден, само толкова енергия имам. Но не оставям нищо да прекъсне или по някакъв начин да се намеси в тези два часа. Винаги по едно и също време, на едно и също място." На 25 години тя получава диагноза лупус и с развитието на болестта всякаква активност за нея е крайно изтощителна. Затова пише върху празната повърхност на своята дървена тоалетка без нищо, което да отвлича вниманието й.

Владимир Набоков
habit5_480

Набоков обожава малки листчета. Повечето му романи са написани на картончета с размери 8x12 см, прикрепени с кламер и прибрани в кутия. В интервю от 1967 г. за „Paris Review" той споделя: „Графикът ми е гъвкав, но съм много взискателен по отношение на инструментите ми - подредени малки листчета на редове и добре наострени, не прекалено твърди, моливи с гумички в края."

Юдора Уелти
habit6_480

През 1953 г. Уелти пише до своя приятел Уилям Максуел, че използва топлийки, за да закача всеки следващ лист от написаното. „Преди използвах обикновено лепило и свързвах историята в една дълга лента, виждаше се цялата само с един поглед - полезно и реалистично. Когато историите станаха прекалено дълги, за да се побират в стаята, ги слагах на леглото или на масата и ги забождах с топлийки. Така най-лошите ми истории приличаха на одеяла, направени от много различни парчета, можеха да се четат почти от всяка посока... Харесвам топлийки." Още откъси от кореспонденцията между двамата можете да откриете в книгата „What There Is to Say We Have Said".

Томас Улф
habit7_480

В интервю от 1991 г. за „Paris Review" Улф разказва: „Използвам пишеща машина. Налагам си квота от 10 страници на ден с двойно междуредие, което е около 1800 думи. Ако успея да приключа за три часа, съм готов за деня. Затварям кутията си за обяд и се прибирам вкъщи - или поне това е моето виждане за нещата. Ако ми отнеме 12 часа, толкова по-зле, трябва да го направя." След това споменава, че неговият съименник Томас Клейтън Улф, писател от началото на 20-и век, пишел, подпрян на хладилника, защото бил прекалено висок.

С други думи, всеки велик с номера си.


Прочетете целия текст тук: http://stand.bg/page/detail/title/%D0%A1%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5+%D0%BD%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D1%86%D0%B8+%D0%BD%D0%B0+%D0%B2%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5+%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B8+-+%D0%B2%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B0+%D1%87%D0%B0%D1%81%D1%82